НС прие процедурните правила, по които ще бъде предложен, изслушан и

НС прие процедурните правила, по които ще бъде препоръчан, изслушан и определен новият ръководител на Държавна организация „ Национална сигурност “ (ДАНС), а още с това решение в пленарната зала избухна спор дали ръководещото болшинство не заобикаля вярната парламентарна комисия, с цел да си обезпечи по-удобен път към избора на Пламен Тончев за нов мандат отпред на организацията.

Правилата бяха подкрепени от 147 народни представители от „ Прогресивна България “, ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи

Против гласоподаваха 29 депутати от „ Демократична България “, „ Продължаваме промяната “ и „ Възраждане “. 

Въздържали се нямаше. Така Народното събрание даде ход на процедурата за избор на ръководител на една от най-важните служби за сигурност в страната, само че не и без съществени възражения за метода, по който това се прави.

Правителството към този момент е показало кого желае да остане отпред на ДАНС. Министерският съвет предлага за нов мандат сегашния ръководител на организацията Пламен Тончев, а решението е оповестено още на 29 юни в Портала за публични съвещания. С други думи, политическата посока е ясна: кабинетът желае Тончев да се върне на поста, а днешният избор в Народното събрание отвори процедурния път това да се случи.

Съгласно признатите правила предлагането за ръководител на ДАНС се внася от Министерския съвет и по-късно се преглежда от Комисията по вътрешна сигурност и публичен ред. Именно тази комисия би трябвало да изслуша претендента и да изготви отчет до Народното събрание за извършеното чуване. Финалният избор се прави в пленарната зала, като претендентът се счита за определен, в случай че получи повече от половината от гласовете на присъстващите депутати. Ако това не се случи, Народното събрание би трябвало да открие нова процедура.

На пръв взор това наподобява като чисто техническо решение, само че точно тук стартира и политическият спор

Опозицията нападна не толкоз самите правила, колкото избора коя комисия да води процедурата. Според критиците на ръководещите въпросът е трябвало да бъде прегледан не от Комисията по вътрешна сигурност и публичен ред, а от Комисията за надзор над службите за сигурност, защото ДАНС по закон е работа за сигурност, а не конструкция от нормалния сектор на вътрешната комисия.

Най-остро реагира някогашният вътрешен министър и народен представител от „ Продължаваме промяната “ Бойко Рашков. Той съобщи от парламентарната естрада, че разпределянето на разпоредбите към вътрешната комисия е „ изненадващо “ и демонстрира, че не се работи по логиката на закона, а по логиката на политическото улеснение.

Рашков уточни, че му е било обяснено по какъв начин предходната година към този момент е имало сходен казус и по тази причина в този момент се действа по същия метод. Според него това не е мотив, а повтаряне на към този момент позволен проблем. По думите му Комисията по вътрешна сигурност и публичен ред няма подготвеност по този въпрос, тъй като ДАНС е работа за сигурност по смисъла на закона. Затова той непосредствено прикани ръководителя на Народното събрание Михаела Доцова да се съобрази със Закона за отбрана на класифицираната информация и да не позволява сходно заобикаляне на способената комисия.

Критики насочи и съпредседателят на „ Демократична България “ Атанас Атанасов, който също сложи акцент върху процедурния въпрос. Според него точно процедурите са фундаментът на парламентарната народна власт и когато има профилирана комисия, която би трябвало да преглежда тематики, свързани със службите за сигурност, тя не трябва да бъде заобикаляна единствено тъй като болшинството търси по-лесен маршрут.

Атанасов напомни, че сходна маневра е била правена и в предходен парламент, когато при опит за избор на ръководител на ДАНС тогавашното болшинство още веднъж е насочило процедурата към вътрешната комисия, а не към комисията за надзор над службите.

По думите му повода е била същата като и в този момент – ръководещите не са разполагали с комфортно болшинство в комисията за надзор над службите, която е на паритетен принцип, и по тази причина са избрали по-удобната комисия.

Точно това прави и настоящия спор значим, тъй като той надалеч не е просто фиктивен

Зад въпроса коя комисия ще преглежда кандидатурата за началник на ДАНС стои доста по-голямата тематика за метода, по който политическите болшинства подреждат процедурите по този начин, че да си обезпечат предвидим резултат. А когато става дума за началник на една от основните служби за сигурност, сходен спор неизбежно излиза отвън рамките на парламентарната техника и се трансформира в въпрос за надзор, въздействие и доверие в институциите.

На този декор самата кандидатура на Пламен Тончев наподобява съвсем предрешена, най-малко в случай че се съди по днешното гласоподаване. Мнозинството към този момент сподели, че има числата, с цел да придвижи процедурата напред, а в случай че същата настройка се резервира и при финалния избор, Тончев има съществени шансове да получи втори мандат отпред на ДАНС.

Така Народното събрание официално одобри процедурни правила, само че действително даде старт на нов политически спор за това по какъв начин се избира управлението на службите и дали разпоредбите се пишат съгласно закона, или съгласно удобството на болшинството.

В идващите дни фокусът ще се реалокира върху чуването на Пламен Тончев и върху това дали към самата кандидатура ще има по-съществен спор от този, който през днешния ден се водеше към комисията, през която тя би трябвало да мине.

Димитър Димитров/ SafeNews